Пътеводна звезда за младото семейство – църковен брак

Винаги съм се чудила, защо моите родители не са имали църковен брак, а само граждански брак. Колко пъти бях разглеждала черно-белите снимки от този граждански брак, които лично на мен ми се струваха смешни, все пак бяха заснети някъде от зората на седемдесетте години на 20 век, по времето на комунизма в България. И ето, че с наближаването на моята сватба, за която стана ясно, че трябва да има първо граждански, а после църковен брак, се наканих да попитам майка ми защо не са имали и те църковен брак.

Това, което тя ми обясни, ми се стори шокиращо. Каза ми, че не било позволено и нямало как да стане. По онова време и на църква не било прието да се ходи, защото ако някой отиде случайно, дори на някой от големите църковни празници, имало специални доносници от квартала, които следели кой влиза и кой излиза от църквата и после го докладвали. Не били малко и случаите, когато хората си губели и работата заради това.

Тези истории, честно казано много ме потресоха. И именно заради това не можех да си обясня защо не са премахнали гражданският брак като задължителен, и защо не оставят хората сами да си избират какъв брак да сключат, дали граждански, или църковен брак, според собствените си разбирания и предпочитания, както например в съседна Гърция. Следователно си направих такъв извод, че всички българи от това поколение са живели с безбрачие пред Бога с десетилетия наред, и чак след промените, тези които са желали са сключили църковен брак.

Но си казах, че не трябва повече да се затормозявам по този въпрос, а да гледам напред, каквото било – било, аз не мога нищо да направя по въпроса. Специално за мен това, че ще сключа църковен брак е вид Божия благодат, която се дава свише над младоженците и която ще им послужи като пътеводна звезда по не лекия път на семейното битие.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *